Преживяването на произведението на изкуството като нещо, което придобива непосредствено смисъл и стойност, е следствие от съгласуваността между двете страни на една и съща историческа институция, които взаимно се обосновават. Това са изграденият хабитус и художественото поле. Като се има предвид, че произведението на изкуството съществува като такова, т.е. като символен предмет, притежаващ смисъл и стойност само ако се осмисли от наблюдатели, притежаващи естетически заложби и компетентност, които то негласно изисква, може да се каже, че именно погледът на естета изгражда произведението на изкуството като такова. Но веднага трябва да припомним, че той е в състояние да го направи, само доколкото самият се явява резултат от дълга история, която е колективна - постепенното измисляне на"познавача", и индивидуална - продължителното общуване с произведението на изкуството. Това кръгово причинно отношение - отношението на вярата и свещеното, характеризира всяка институция, която може да функционира само ако е установена едновременно в обективността на социалната игра и в заложби, предразполагащи към включване в играта, към проявяване на интерес към играта.