Попадаме в още по-главозамайващо пространство, подобно на павилион, чийто таван се губи някъде нависоко, а далечната стена едва се вижда като смътен хоризонт в тъмнината.
- Червеният площад!- възкликва Гончаров.
И наистина - някъде в ляво от нас започва назъбената керемиденочервена стена на Кремъл, проточва се и разгъва внушителната си дължина, макар че в този умален макет е не по-висока от градинска оградка... Дълго не мога да откъсна поглед от извитите кубета и пресечените с многостенни пирамиди сводове на"Василий Блажени",изработени с неочаквана за този мащаб детайлност. Всичко е изваяно или може би отлято от някакъв изключителен материал, или пък е сглобено от хиляди дребни елементи.