Разказвачът на “Странна случка с куче през нощта” е 15-годишният Кристофър, който живее с баща си в Суиндън – малко английско градче.

Той е истински виртуоз по математика и физика; може да изрежда прости числа и да повдига числа на квадрат с лекотата на някой, който казва азбуката, или да говори за произхода на Вселената с възторг, достоен за Стивън Хокинг. С хората обаче, има повече проблеми.

Една нощ той открива, че кучето на съседката е убито с градинска вила. Съседката го заварва на местопрестъплението и вика полиция. Полицаят докосва момчето и то го удря. Така попада в ареста на близкия полицейски участък. Кристофър обича животните, никога не би наранил някое, да убие пък е направо изключено. Кристофър харесва Шерлок Холмс и решава не само да разследва убийството на кучето, но и да напише криминален роман за разкритията си. Обича криминалните романи, защото в тях има загадки, а разрешаването на загадките го успокоява. Въпреки изричната забрана на баща си, се захваща с разследването, обстойно разглежда местопрестъплението и със силно развитата си логична мисъл се опитва да направи връзка между откритите улики. Така съвсем непреднамерено се натъква на объркания, нелогичен и емоционално заплетен живот на родителите си и техните съседи. Може би най-голямата загадка в случая е дали Кристофър е способен да се промени – въпрос, който достига до сърцевината на дълбоко вкоренени убеждения за човешкия характер.

Разследването постепенно го отвежда на страховито пътешествие до Лондон, пътешествие, което авторът ни кара да изживеем от гледната точка на момчето като огромно изпитание, смразяващо кръвта като в екшън трилър. Довежда го и до разбулване миналото на собственото му семейство. Открива тайна, която напълно разлюлява затворенияму свят и той е принуден да преосмисли всичко, което до този момент е взимал за даденост: ужасяваща перспектива за човек, така болезнено преживяващ всяка промяна и нарушаване на установения ред.

Докато ни разказва събитията, по типичния за него фрагментарен и накъсан с отклонения начин, Кристофър постепенно израства пред очите ни като истинска пълнокръвна индивидуалност.

Книгата на Кристофър има хубав и подреден край, както би му се искало, защото неяснотата винаги го е ужасявала. Тази подреденост обаче е илюзорна, защото пропастта между Кристофър и неговите родители, между Кристофър и всички нас, остава огромна и тайнствена. Точно тази пропаст е причината за натрапчивото въздействие на романа. Кристофър е неразрешена загадка, но той положително е един от най-странните и убедителни характери в съвременната литература.

Марк Хадън описва с такава симпатия и разбиране вътрешния свят на Кристофър, че превръща всичките му мании и нужди в огледало на собствените ни копнежи за сигурност и ред, докато постепенно започваме да разбираме, че в неговия “криминален роман” не става дума за откриване на решения и доказателства, а за процес на възприемане и примиряване с безпорядъка и предателствата в живота на възрастните.

Това е книга, която ни отваря уникален прозорец към съзнанието на момче, което мисли по-различно и като много деца на неговата възраст не знае как точно да чувства. Всички ние виждаме онова, което Кристофър не може – отчаяната, обречена любов на неговите родители; раздразнението, което предизвиква у другите поведението му; неговата изолираност и нетактичност.

Състоянието му изглежда достойно за съжаление, макар че след като прочетем книгата, започваме да се питаме дали за него би трябвало да скърбим, или за онези, чиито опити да го прегърнат и приобщят към човешкия святна любовта и смеха, са обречени на пълен провал.

“Когато седнах да пиша “Странна случка с куче през нощта” – споделя Марк Хадън – в главата ми бяха няколко основни неща:

Първо. Голяма част от проблемите, които занимават хората с увреждания, са проблемите, които занимават всички нас – пари, семейство, връзки, развалени перални, съседи с електрически китари…

Второ. Слънчевите жизнерадостни стоици могат да получат сериозни увреждания, но фактът, че си със сериозни увреждания не те превръща задължително в слънчев и жизнерадостен стоик. Следователно, хората със сериозни увреждания могат да бъдат точно толкова проклети, дребнави и трудни, колкото и всички останали.

Трето. Може да живееш с човек, парализиран от шията надолу, но да прекарваш много повече време в грижи за третия член на домакинството, който е физически здрав и със съхранени умствени способности.

Четвърто. Най-черните мигове в живота много честоса и най-смешните.”

Според Марк Хадън е чудесно да пише с гласа на Кристофър, “защото той те кара просто да рисуваш една много конкретна картина и да оставиш читателите сами да решават всичко останало. Харесва ми и факта, че романът веднага ти позволява да проникнеш в съзнанието на човек, с какъвто може би никога няма да се сблъскаш в реалния живот.”

За да бъде сигурен, че нещата, които Кристофър описва са точни, Хадън се впуска в собствена одисея. “Единствената проучвателна дейност, коятонаистина извърших, беше да прекарам няколко дни, обикаляйки жп гарата в Суиндън и лондонската спирка на метрото “Бейкърлу Лайн”, като с дигитален фотоапарат правех снимки на рекламите и шарките върху тапицерията на седалките, докато хората наоколо се убеждаваха, че съм напълно откачен.”

Откачен Хадън със сигурност не е. Тойе изключително добър писател, притежаващ способността да прониква в съзнанието на героите си, дори и на онези, които повечето от нас не могат дори да започнат да проумяват.

Марк Хадън е убеден, че романите си остават един от най-добрите начини да разберем хора, които никога не сме срещали. “Затова, ако “Странна случка с куче през нощта” има някакво ясно послание към читателя, то е, че независимо колко много се различаваме един от друг и колко странни понякога изглеждаме в очите на останалите, нещата, които ни разделят, напълно се омаловажават от онези, които ни обединяват.”

Артър Голдън, авторът на “Спомените на една гейша”, пише за “Странна случка с куче през нощта”: “Никога не съм чел нещо толкова смешно и болезнено честно като книгата на Марк Хадън, както и не съм срещал разказвач по-земен и по-запомнящ се. Съветвам ви да си купите два екземпляра, защото хич няма да ви се иска да давате собствения си.