"Принцът целунал Спящата красавица и тя, разбира се, веднага се събудила...
Усмихнала се насреща му и тогава той с ужас усетил дъха й: бил забравил да си помисли как лище й мирише устата след всичките ония сто години непробуден сън в омагьосания дворец, където миришело на мухъл и прогнил паркет, а по ъглите наоколо тъмнеели петна от стари наводнения.
Тя пак се усмихнала и от отвращение Принцът още там станал звяр.
И й шибнал два шамара."
Христо Карастоянов