Обичам те. Какво, че моята
любов е тайна и несподелена?
Обичам те без порива на пръстите - влудени,
без спомена на плуваща в прегръдки нощ,
без тайнството на думи-огън,
дори без радостта на делничен брътвеж.
Обичам те самотно - като космос.
И само нощем случва се - ликът ти мил да засънувам,
и само нощем - ръцете твои плахо да докосна...
Какво, че ти не подозираш
в душата буйналия плам?
Аз нежността съм в очите греещи на твоята жена
и дрехата сребристомамеща на зимата.
Аз глътката съм, от която се прелива,
и бавно тлеещият въглен на жарта.
Аз късната любов съм,
край теб случайно минала
и в двора на живота тя приседнала
на пейката, сред здравеца да си почине.