"Поезията на Иван Методиев неудържимо изкушава да бъде наречена"философска"и това определение е точно, но и опасно, защото може да създаде и погрешна представа за поета. Поезията на Методиев е философска не защото е"ерудитска","александрийска","коментаторска",рефлексивна, а защото е"незабележимо сентенционална".Нейните образи не са конструкти на някаква предпоставена философия, а по-скоро самите й образи като че искат да бъдат завършени с философски въпрос:
"Бог безспорно ни шепне с дъжда, но какво?"-пита и едноименното стихотворение от книгата"Време и нищо",за да ни покаже, че"философското"у Иван Методиев е не обговарянето на нещата, а говорът на самите неща в тяхното мълчание, което напира да бъде изразено. Но Иван Методиев и добре знае, че нещата не говорят сами, а биват заговаряни от поетите, че смисълът не е в самите"неща",а се появява в диалога ни с тях, диалог, в който нашите думи не трябва да затъмняват смисъла на нещата, а да се вглеждат и да се вслушват в тях."
Светлозар Игов