Тази книга е скоропостижна критическа хроника на междувековната литература (2000 - 2003), която непрестанно припомня 90-те години на XX век. Впрочем, това е една от най-характерните черти на междувековната литература - да удължава отминалия век, да повтаря тенденции и почерци, заявили се още в краевековието. В книгата по-подробно или по-бегло са представени и анализирани процесите в българската литература и мнозинството нови книги от български автори, проявили се между края на XX и началото на XXI в.- тенденции, заглавия и имена, за които си струва да се говори.