„Любовно разписание” съдържа стихове, които са близки до чувствителността на ежедневието и в същото време са „своеобразна кардиограма на световното време, което люлее тленната библейска любовна двойка в люлката на човешката цивилизация”
(Петър Анастасов).

ПРОСТО СЕГА...
Как ухае
голият пулс на сърцето ти!
Как свободно се диша
в затвор от прегръдки!
Любовта ни
е остров между двата безкрая –
нищото преди раждане,
нищото след смъртта.
Любовта ни
е прилив на нежна суета
под безлюдните сипеи на звездите.
Любовта ни
е малка грешка на вечността,
без която
Вселената е безсмислена...
Как ухае
голият пулс на нощта!
Просто Сега ме обичай!
Никой не знае
колко пъти ще бъде Сега.
Но веднъж ще е Никога...