"Лелята от Гьотинген"е сборник с есета върху културната история на съвременността - както българска, така и небългарска. Засегнати са няколко основни теми: биографичното минало като поколенчески, теоретичен и наративен проблем, случилото се през последните 15 години с българската литература и с четенето, съдбата на публичното пространство и език на прехода, превръщането на града в голям екран, визуализиращ новата социалност, променящите се граници между българско и балканско, българско и"гьотингенско". Есетата пресичат косо границите на научните дисциплини, но читателят ще разпознае в тях следи от известни научни традиции: от рецептивната естетика и постструктурализма до изследванията върху балканизма, публичността и социологията на институциите.