От самото начало усещам в"аскерите"нещо мамещо-обезпокоително, но го оставям неизречено -само да гъделичка мисълта ми, без да попада в нея. Днес, след петнайсет години, може би е време да го подгоня с думи, поне да опитам...
Ще го кажа без заобикалки: мамещо-обезпокоително е усещането за изчезване на реалността, за превръщането на земята под краката ти във въртяща сесцена. Един театър дава награди за театър. Тогава самите награди не са ли също театър, театър в театъра? Посланието сякаш е: театърът не може да бъде погледнат отвън,защото подобно,, отвън"едва ли съществува. То е илюзия за хора, които се плашат от играта, а актьорите и режисьорите от"театъра на армията"са последните, които имат право на нея. Тук се прибавя и лекият, минал през премерената пародия, военен привкус в това ,,Аскеер".Фронтовете също са рампи, представата за играта се разширява по посока на своето обратно - историческия драматизъм, фатализма на смъртта, та дори трагизма в собствената ни национална съдба, приложен към палавото дело на наградите с турското звучене на името им.
Може би изглежда, че бавно затъвам в есеистични клишета от типа на"животът е игра"и"всичко е сцена".И наистина щеше да бъде така, ако"аскерите"не бяха разположени в контекста на българския политически преход, като негово следствие и алтернатива. Следствие, защото държавата в своята идеологическа мрачностсе оттегли от оценката на културата и за овакантеното и място вече се кандидатстваше свободно, т.е. със свобода и въображение. Алтернатива, защото, докато политиката се беше превърнала във финална скала на всички оценки, театърът започна да си ги дава сам - по скалата на солидарността и забавлението. Връзката между наградите затеатър"Аскеер"и прехода обаче далеч не е само ситуационна.
Преходът е карнавал в смисъла на средновековния, когато за кратко се отменят нормите и всичко става позволено. Участниците са с маски, зад които е изчезнала самоличността им, а заедно с нея и отговорността за действията им. Всички са еуфорични, защото могат да направят това, което искат, и уплашени, защото момее да им се случи това, което не искат.
Преходът също е свят без норми, защото е движение между два свята. Нормите на единия вече са отпаднали, а нормите на другия още не са се утвърдили. Биографичните разкази са прекъснатии не легитимират социалните роли - ако преди си правил нещо, това не е основание да го правиш и сега, напротив, пречка е. Всеки става такъв, каквато маска успее да си сложи - на политик, на банкер, на застраховател... Едни за дни печелят милиони, а на други за една нощ им изчезват спестяванията, колите, приятелите, вижданията. Хората се излезли на улиците и крещят от въодушевление и тревожност, като първата най-експресивна видимост на това колективно състояние, разбира се, бяха митингите.
Тази карнавализация на живота може да се приеме и се приема по два противоположни начина - и като постигане на свободата, и като затъваме в престъпността. Но в случая важното е, че тя създава усещането за свят, който още не е светът; сякаш, когато всичко свърши, участниците ще се поклонят и ще се разгримират като след спектакъл в ,,армията".Така, докато другите изкуства, особено литературата, се оплакваха от съдбата си, събитията след 1989 година като чели се разиграваха в чест на театъра"жанрово"му принадлежаха, помагаха му да развива сценичните си практики, сам - през социалния контекст - вторично да се карнавализира. Това имаше влияние преди всичко върху интерпретацията - преходът присъстваше навсякъде в нея, от Шекспир и Чеков до съвременните балкански автори. Но същевременно, полуизречено, се драматизираше въпросът за българската драматургия. Защото, независимо че театърът все по-малко разчита на текста, той си остава най-тежкотоварният транспорт между света на сцената и извън нея.
Затова беше неизбежно фондацията ,,Аскеер",която се роди от взаимодействието между прехода и театъра, да създаде категория и за драматургия. Защото, ако не друго, написаните думи са единственият шанс на театъра да съществува отвъд краткото време на спектакъла и не много по-дългото време на карнавала.
Георги Лозанов