История и реторика са изминали дълъг общ път още от древността. Днес за нас те се срещат в преоценката на историческите събития, протичаща постоянно и мимоходом; в публичното училище по ораторско изкуство на политическата надпревара и парламентарното прение; в активизиращата се употреба на историята от държавната представителност. Книгата предлага четири теоретически студии върху отношението на писаната история и реториката, съсредоточени около тропологията на Хейдън Уайт, германските историки, реторическите елементи у Пол Рикьор и фундаменталната алегоричност на Валтер Бенямин.