Домът е мястото, където е сърцето ми, обичала да казва Каръл Шийлдс, и доказала тази привързаност както в книгите си, така и в живота си. Родена близо до Чикаго (в същото селище Оук Парк, превърнато в културен резерват заради къщите, построени от легендарния архитект Франк Лойд Райт, е роден и Хемингуей), тя се жени на 21 години за канадеца Доналд Шийлдс и се заселва в Уинипег, Канада, за да не напусне дома си до смъртта си през 2003 г.
В голямата къща, пълна с антики и книги, тя отглежда пет деца и серадва на десет внуци. През това време написва петнайсетина романа и сборници с поезия, спечелва"Пулицър"и номинация за"Букър"с"Каменни дневници",отнася най-престижната национална награда на името на губернатора на Канада, изнася лекции като професор в университетите на Отава, Манитоба и Британска Колумбия иот 1999 г. се бори с рака на гърдата. Откакто й казват диагнозата, Каръл Шийлдс написва биография на Джейн Остин, сборник с къси разкази и смятания от критиката за най-мрачен неин роман"Unless"."Протестирах, когато ме класифицираха като феминистка в литературата - казва тя с горчива ирония, - но след като Джордж Стайнър и Мартин Еймис ми казаха, че в ХХ век няма нито една жена писател, престанах да се ядосвам. Когато мъжете пишат за"обикновените хора",ги смятат за чувствителни и изтънчени. Когато жените пишат същото, ги определят като домошари".
В"Република на любовта"(1992)обикновените хора и нещата от всекидневието са описани с толкова силна страст към визията, че от страниците се разнася мирис на препечена филийка, когато Шийлдс задълбава в молекулярната промяна на хляба в тостера. Нейният прословут пиетет към детайла, който й спечелва славата на майстор на фразата, отрежда на ритуалите на всекидневието главна смислова роля. Те стават опора на любовната взаимност.
Романът на Шийлдс описва тъгата на един мъж и една жена, които трябва да извървят самотните си прекосявания през други тела и разочарования, докато се намерят. В живота голямото и единствено приключение, което си струва сълзите на самотата, е жените да намерят мъжете, от чиито ребра те са сътворени, да създадат семейство и да се радват с възхищение и грижовност на децата си.
Фей Маклиъд е фолклористка, която изследвагенезиса на сирените в световните митове. Сирената може би отговаря на езическия слой в тълкуването на любовта - привличането от първи поглед. Фей и Том Ейвъри ще потънат един в друг, щом се видят. Но сирената покрива и знака на липсващия секс, непрекъснатия екстатичен копнеж и вечната самота. Разработвайки темата за сирените, Фей Маклиъд ще изключи - както е в омагьосващата практика, самотата в новата си връзка.
Бавно, мачкайки думите като глина в каквито си форми иска, Каръл Шийлдс описва липсата на любов и нейното триумфално завръщане. Всеки има шанс да изрече:"Обичам те!",оттук и демократичният подтекст в заглавето на романа. Шийлдс прекарва персонажите си през голготите на съмненията и суеверните отричания до акта, с който приемат,че сами управляват съдбата си. За разлика от сирените, които остават завинаги в плен на съдбата.