ЖУРИТО НА ВРЕМЕТО
Само изродът би казал, че се стига
до човешкото израждане без изрод.
Дава път на мравката, и прав й пътя...

Но когато се задъхва в падините,
той не диша въздуха на върховете
и не вижда, че съм слънцето зад облак.

Моят златен век укрива под ръждата
на съвремието своите карати...
Аз съм против всеки външен блясък.

Делниците още си шушукат както
журито на времето си шепне първо,
за да си изкаже мнението гласно.