Доц. д-р Наталия Христова е преподавател по съвременна политическа история и история на модерната българска култура в Нов български университет. Години наред работи в Института по история към БАН, секция"История на България след Втората световна война".Авторка е на книгата"Власт и интелигенция. Българският скандал"Солженицин"1970-1974"и на десетки студии и статии, посветени на българското общество и култура през втората половина на ХХ век.

Книгата"Специфика на българското"дисидентство"е провокация на авторката към себе си, към специалистите, които се занимават с проблема и към читателите.
Книгата предлага един неочакван поглед към феномена, неправилно наричан"дисидентство",разбиран от авторката като интелектуално противопоставяне, като норма на поведение, като начин за влияние върху по-широк кръг хора, като нравствен избор.
Изследването не е опит за конюнктурно пренаписване на историята, напротив - то е опит за обективно разкриване на позициите и поведението на българските интелектуалци в годините на социализма.
Неизвестни досега документи разкриват нови факти за инкриминирани книги ("Недостоверен случай"на Емил Манов,"Люти чушки"на Радой Ралин и Борис Димовски,"Лице"на Блага Димитрова) и филми ("Животът си тече тихо"на Христо Ганев и Бинка Желязкова,"Една жена на 33"на Боян Папазов и Христо Христов).
Анализиран е механизмът на репресии срещу дръзналите да проявят открито несъгласието си с налаганите естетически и идеологически догми - Валери Петров, Христо Ганев, Марко Ганчев, Гочо Гочев, Благой Димитров.
Като приложения за първи път на български език са публикувани емблематичното есе наСолженицин"Да не живеем в лъжа",както и текстът на чехословашката"Харта 77".