Соломон е смятан за автор на „Книга на Еклесиаста или Проповедника“ – една от най-противоречивите и спорни книги на Ветхия завет.
„Суета на суетите – всичко е суета!...Каквото е било, пак ще бъде...

Няма нищо ново под слънцето…

Всичко си има време… време да плачеш и време да се смееш …

Време да разхвърляш камъни и време да събираш камъни … Време да обичаш и време да мразиш...

Всичко е произлязло от пръст и всичко ще се върне в пръста

...По добре двама, нежели един...Който копае яма, сам ще падне в нея...“


Всеки ден чуваме или самите ние произнасяме тези думи. Те принадлежат на Соломон – цар на Иудея от 965 г. пр. Хр. до 928 г. пр. Хр. Неговото име отдавна е станало синоним на мъдрост, богатство, слава и могъщество. Именно Соломон е смятан за автор на Книга на Еклесиаста или Проповедника – една от най-противоречивите и спорни книги на Ветхия завет. След като е преживял всичко, което може да се случи на един смъртен, мъдрият цар стига до парадоксалния извод : „Всичко е суета и мъчение за духа...“ Тези думи определят съдържанието на книгата, чиито автор се опитва да даде отговор на въпроса: как да живеем по добре в този суетен свят и какво добро може да стори човек в него.


Авторът сякаш е извлякълпоуки от огромното духовно наследство на човечеството. От хилядолетия всяко поколение, въпреки промените в околния свят, неизменно се изправя пред фундаменталнитепроблеми как да се справи с живота – колкото променлив, толкова и противоречив. Всяко поколение се сблъсква с неумолимия факт, че смъртните неизбежно живеят в свят, в който са натрапени и над който нямат контрол – живот, който може да бъде изживян само в съгласие с Върховния Бог-съзидател, който единствен решава всичко, случващо се на земята.