Настоящата книга е резултат от трайните ми интереси към Късната античност и ранна Византия, особено що се отнася до християнизацията на империята и езическо-християнските взаимоотношения. Така се запознах и с личността на Синезий, която ме впечатли и ме наведе на редица размисли. В това изследване продължавам някои от тезите си, заложени в моята книга Езичници и християни през IV век: модели на поведение, но други подлагам на преоценка. В първата си книга аз подцених християнина у Синезий и представих в по-опростен исхематизиран вид религиозния проблем по времето на Теодосий I. След запознаване с повече литература, включително и с много повече извори, аз промених или прецизирах своите мнения. При това аз използвам личността на Синезий, за да мога през призмата на неговия житейски път и творчество да хвърля поглед върху епохата, поставяйкиредица въпроси: за езическо-християнските взаимоотношения (включително и какво означава да бъдеш християнин или езичник по това време), за съотношението между конфесионалния избор и културно-цивилизационната принадлежност, за интелектуалните традиции (включително и тези на философските школи), както и за кул-турно-политическата основа, върху която се формира византийската идея и идентичност…