Този път умелият биограф Анри Троая е избрал по-различен жанр и е създал малка книжка, която се изчита на един дъх. Това е своеобразен дневник на балерината Людмила Арбатова (персонаж, плод по-скоро
на авторовото въображение), възпитаничка и предана следовница на легендарния Мариус Петипа, безумно влюбена в балета. В живия,
емоционален разказ, редом с Петипа, присъстват и Анна Павлова, Сергей Дягилев с неговия блестящ Руски балет, Вацлав Нижински, Айседора Дънкан и мнозина други все символниимена в историята на танцовото
изкуство. Възкръсва може би най-сияйният период в развитието на балета - краят на XIX и началото на XX век, когато на строгата
класическа традиция дръзко се противопоставя по-свободният, по-раздвижен, по-пластичен модерен подход. И постепенно, от шедьовър
към шедьовър - от Спящото красавица, през Лешникотрошачката и Лебедово езеро, до авангардния Петрушка, - омайван от лирата на Терпсихора, читателят потъва в магическия свят на едно от най-красивите
и пленителни сценични изкуства.