Мирослав Кърлежа (1893-1981) е възприеман и като"най-хърватския хърватски писател"и като образец на хърватския европеизъм. Книгата е опит не да раздвои, а да"сдвои"тези два писателски образа, разглеждайки ги през призмата на една феноменална творческа пристрастеност към междутекстовостта и междуезичието.
Монографията осмисля междутекстовостта в"Глембаеви"и"Завръщането на Филип Латинович"като"кърлежианския"начин за критика на езика и културата във време, в което, според самия писател,"инфлацията на думите взема невиждан размах, повличайки със себе си на борсата на понятията постоянна девалвация на значенията".