Изучаването на далечни култури и мъртви езици е бягство към вътрешния глас - живинката на родната реч. Затова такова бягство е всъщност завръщане, допир с другостта, с автентичните мигове, от които преди повече от двайсет века се е родил въпросът дали думите - неотличими от повей на вятър, от чуруликането на птиците, казват нещо?
Теодора Куцарова