Обект на проучване в настоящия труд е обширната област на езикови влияния, които гръцкият език е оказал върху балканските езици, като изследването се фокусира по-специално върху - по наше мнение - интересната тема за гръцките езикови влияния върху системата на собствените имена в старобългарския и най-вече в новобългарския език.
Въпросът за гръко-българските езикови взаимодействия от много години занимава автора, който до този момент е публикувал част от резултатите от своите проучвания. С излизането от печат на изследването на българския езиковед Йордан Заимов"Български именник"(София, 1988), съдържащо позиции и възгледи, които в много от случаите не съответстват на реалната картина на гръко-българските отношения в областта на ономастиката, така както тя се разкрива в хода на диахронното разглеждане на двата езика, сметнахме за необходимо да се занимаем обстойно с въпроса, който така или иначе ни бе добрепознат. По този повод организирахме два семинара за студенти-магистранти от Солунския университет през академичната 1995-1996 г. и 1996-1997 г, на които бяха разгледани както езиковите взаимодействия между гръцкия и българския език в общ план, така и по-конкретно контактите в полето на ономастиката и последиците от тях в старобългарския и особено в новобългарския език.