“Сега ми се говори за разрояванията, за силата която ги движи и за замирането й, за идеологиите и чувствата, за способността за разговор и за езика въобще , за оставането и за пътуването. Следвайки предмета си, тези записки искат да бъдат естествена критика.” - Албена Хранова