Толкова дълго чаках да се обадите
Да ме потърсите
Не да ми кажете
Да ми покажете да ми докажете
Обичта си
Толкова дълго чаках
Не миех чиниите
По пода трупах на купчини
Книги вестници изписани листа
Не си оправях леглото
Не метях не бършех праха
Който се напластяваше
По лавиците под леглото по масата
И чаках

В тази стая
Понякогаизлизах с тайната надежда
Да се срещнем случайно
В тролейбуса на улицата в университета
В библиотеката
Където и да е
Да седнем да пием кафе
Или да побъбрим да се пошляем
Из софийските улици паркове потайности
И когато днес се прибрах
След един безполезен ден
Никому добро не сторих
Реших да подредя да сложа ред в стаята
Пуснах Sogno на Бочели
Слушах си и подреждах
Книгите изписаните листа
Оправих си леглото
Сгънах и прибрах дрехите струпани на фотьойла
Измих всички чинии чаши вилици лъжици ибуркани
Заедно със Селин Дион тъй добре изпяват Сперанца
Сперанца пееха както тя пее май харт в онази
песен от Титаник
а някъде по-натам с не знам точно кой той Перке мивольо
макар да не съм сигурен че точно това пее
Избърсах праха
Пометох
Минах с прахосмукачката
Боклука изхвърлих
Вече се стъмни
Наредих си един пасианс
И си легнах
запалвайки свещта която ми подарихте на Коледа
От време на време се будех
будех се
и я виждах да мъждука в тъмната стая
фар за заблудените кораби
Кандило пред прастара опушена икона
притомен факел в нощта
На сутринта беше изгоряла
Восъкът се беше стекъл и полепнал по дървения свещник
С пръст го отлюспих
Трябва нова свещ дакупя