ПРЕПРОЧЕТЕНО
Ранен, ужасен и разкаян, дивечът се отскубва от разлаяната угар в самотата на късния къпинак. Така и аз се ослушвам зад купчина стара хартия, да отмине -някак си -простреляното небе. Но словото, оставено на книга, не е убежище за бегълци. Читателят е съпротивляваща се мисъл.
Човек може и да пропусне бъдещето си. Невъзможно е задълго да отлага преживяното. Сегашната безпътица и неизвестност са отдавна-отдавна пропътуван в страдания път. Откритията, които честолюобиво си присвоява идващият ден, са само горчив опит на забравени времена. ЗатоВва ревниво се ловя в изцапаните с мастило вчерашни десници. Отварям очи и с болка гледам разлаяна угар, продупчено от изстрели небе.

Телото ми не помни болките.
Изглежда, че не съм ги претърпял.
Изстраданото само е било
прочетено.
И пак. И още. После съм умрял.