Неведнъж съм се укорявал,
Че си пилея времето...
Но всъщност
Времето мен разпилява -
Изветря ме,
Разпуква ме,
Смалява ме
Като скала в пустиня,
Като снежен човек
В летендъжд.
Всеки ден
Ми взема по нещо -
Поредна илюзия,
Спестена банкнота,
Последен шанс
За нещокатолюбов...
А в замяна ми дава
Бледи спомени.
Коварно богатство е времето!
Не го приемат в никоя банка...
Какво, че съм натрупал
Грамада от дни?

Един ден повече
Е всъщност
Един ден по-малко.