След края на класиката има за свой обект две граничниповести:"Двойник"на Ф.Достоевски и"Египетска марка"на Осип Манделщам. Повестта"Египетска марка"е уникална с композицията, персонажите, с начина, по който интерпретира идеята си за социалния хаос във времето на радикални промени в Русия. В нея откриваме една отворена композиция, която позволява текстът да набавя своите значения от широко поле контексти. Един от тях е"Двойник"на Ф.Достоевски. Двете творби са свързани от общата тема за Града. Но Петербург не е единствената междутекстова връзка. Лабиринтът, социалният хаос, малкият човек садругите общи топоси между тях. И ако Достоевски превръща града в повод да изобрази своя нищожен герой, то Манделщам центрира цялата повествователна енергия само към пространството. То ще бъде метагероят на новата проза.