УВОД
Тази книга е своеобразно продължение, по-скоро - реплика на излязлата през 2002 г."Общи бележки за българската фолклорна култура".Преди всичко, защото културите са в диалог, а диалогът има собствена култура.
В съвременността ни вече съвсем ясно се долавят резултатите от контакта на фолклорнатани култура с масовата култура, т. е. онази култура, която е произведена според масовите норми на индустриалното производство; разпространена от техническите средства на медиите; предназначена за социалната маса - за един гигантски агломерат от индивиди, взети извън вътрешните структури на обществото.
Впрочем диалогът със Запада съвсем не започва в последните десетилетия на XX в.; началото му е по-скоро преди средата на века. Интензивността има нарастващ характер, особено по времето, когато западните ценности са забранени поради своята"упадъчност"и"буржоазност".Западната култура е синоним на масова култура, а според марксистката критика тя е"барбитурна (новият опиум за народа) или съзнателна мистификация (капитализмът отклонява масите от истинските им проблеми) /.../ отчуждението на човека в труда продължава по-нататък с отчуждение в консумацията и в развлеченията, във фалшивата култура..."2Възможностите за диалог на съвременната народна култура със западната масова култура са детерминирани от бързото развитие на техническите средства за масово разпространение и от изключителното разширяване на комуникациите. Чрез тях системата от символи, митове, образи на масовата култура, засягащи практическия и въображаемия живот, системата от специфични проекции и идентификации се"надбавя"към националната култура."Масовата култура включва и едновременно се включва в една поликултурна реалност".