Идеята за тази книга се роди по време на ритуалните ни неделни обеди. За нас те отдавна са се превърнали в традиция - заслужена отмора след напрегнатите дни през седмицата. Началото им е през седемдесете години на миналия век. Тогава бяхме млади, съпрузите ни Цветан и Данчо бяха живи и всяка неделя се гощавахме заедно в престижнизаведения. После и двете останахме вдовици по едно и също време, но не се отказахме от неделните обеди. Готвехме се за тях като за малък празник. Менюто в началото приготвяше ту едната, ту другата. Но постепенно нещата се промениха.
"Тъй като не харесвах манджите на Нина /Блага/, аз или я канех вкъщи или пренасях у тях тенджерите. Тогава синът и Радослав си умираше от радост, тъй като можеше да си похапне царски. Майка ми ме беше научила да готвя вкусно. Признава го всеки, който е опитвал манджите ми."
Както сладко си хапвахме и си пийвахме ракийка - е, понякога имаше и нещо по-марково, си спомняхме за наши общи преживелици, за наши общи приятели, за разни номерца, които щедро правехме на другите, а и те ни отвръщаха със същото. Всички знаеха за нашето приятелство и затова често ни иронизираха. Наш колега веднъж уж на шега ни подметна, че сме неразделни като Дора Габе и Елисавета Багряна, Отговорихме, че не е прав, защото не сме поетеси и не ни е свързвал един мъж, а обичта ни към литературата и общата ни съдба в нея. Може би тогава ни узря идеята за обща книга.