През 1960 г. петдесет и осем годишният Стайнбек се качва в колата си с прикрепена отзад каравана заедно с пудела си на преклонна възраст Чарли и тръгва да прекосява Америка, за да чуе истинската реч на истинска Америка, да помирише нейните дървета и трева, да види всички цветове на светлината. През трите месеца на това свое преоткриване на родината големият писател пътува през затънтени странични пътища, вечеря с шофьори на тежкотоварни камиони, сблъсква се с мечки в парка Йелоустоун, среща стари приятели и роднини в Сан Франсиско. Той се опиянява от неимоверно богатата душевност на американския народ, от неговия език, но също така се сблъсква както с расова нетърпимост, така и с неочакваната доброта на напълно непознати хора.

Днес, повече от 45 години след това пътешествие – едно от най-прочутите в историята на литературата, за читателите е също тъй животрептящо да чуят разсъжденията на нобеловия лауреат за живота, за хората и за всичко, до което се докосва. Това, което прави книгата велика, е и бликащият от всеки ред хумор, макар Стайнбек да стига в края на пътуването си до извода, че „човек не може да се завърне у дома”.