Новата военна история на българите може да се гордее с имената на мнозина надарени пълководци, но едно от тях блести със славата, пожъната на бойните добруджански поля, -командващият 3-а армия генерал Стефан Тошев. Той се отличава от другите военачалници и по това, че владее наред със законите на стратегията и силата на словото,което изразява пламенно в речи, заповеди и спомени. Обладан от националния идеал за"събирането под обща държавна стряха",генерал Тошев участва в 5 войни и увековечава всяко едно с таланта на перото си, като най-ярко се откроява книгата"Действията на 3-а армия в Добруджа",защото това е най-високият връх в неговата дълга военна кариера. Чувството за историзъм на пълководеца е дотолкова развито, че той усеща навреме когато се"прави"историята в името на бъдещето.
Победоносната увереност на командващия 3-а армия"прогърмява"още в самото начало на освободителния поход в Добруджа (2 септември 1916 г.):"Юнаци, ще ги биете, ще ги смачкате! Ще вземете Тутракан!"Наистина, Тутраканската предмостна крепост е овладяна от войските на 4-а Преславска и 1-а Софийска дивизии с геройски щурм на 5 и 6 септември, а при Добрич Варненскитевойски отбиват атаките на гъстите руски вериги. Конницата на генерал Иван Колев прогонва прииждащите вражи подкрепления. Стратегическата инициатива преминава напълно в ръцете на генерал Тошев, който бърза да се възползва от придобитото надмощие. Понесените тежки загуби и умората от преследването обаче не позволяват превземането"от движение"на Кубадинската укрепена позиция, отбраняваш яростно от руски и румънски дивизии на 18 и 19 септември 1916 година. От тук започват и острите разногласия между генерал Тошев и командващия на Дунавския фронт фелдмаршал Август фон Макензен, които разкриват родолюбието и волята на българския пълководец.