От А до Я за африканските изкуства
За първи път на българския читател се предлага кратка, илюстрована енциклопедия на африканските изкуства.

Поредното издание от енциклопедичната поредица От А до Я отвежда читателите в тайнствения свят на африканските изкуства.
Разнообразие от маски, ритуални предмети, изделия от слонова кост и дърво, рисувани тъкани, изящни и уникални експонати от Сахел,
Нигерия, Кралство Бе- нин и Република Бенин, Кот д’Ивоар, Мали, Кралство Конго, Гана, Габон и Камерун – уникална разходка из бита,
вярванията и самобитността на африканските народи и тяхното изкуство.
Показалецът на имената и местата улеснява бързото и точно намиране на необходимите справки.

Може би няма друго изкуство, към което европеецът да подхожда с толкова недоверие, както африканското. Първата му реакция е да отрече
самия факт “изкуство”. Той обяснява разстоянието, което дели тези
творби от европейския дух с презрение, стигащо до негативизъм.
Карл Айнщайн, “Negerplastik”, 1915 г.

Свидетелствата не са особено словоохотливи относно миналото на Западен Судан между праисторическите времена и ІХ в. Въпреки това от VІІІ до ХVІ в. тези области са били свидетели на процъфтяването на огромни империи – Гана, Мали и Сонгай – върху териториална ивица, намираща се между Южна Сахара и саваната. Златото от сахелските области възвисява Гана (V-ХІ в.), която разпростира политическото и икономическото си господство от Среден Сенегал до завоя на р. Нигер. Арабските писмени документи споменават мощна и силна държава с важни центрове като Лумби-Салех, Томбукту и Гао.
Времето на откритията скоро отстъпва пред това на систематичното
усвояване чрез империалистичната експанзия на европейските страни, в
частност на Франция, Англия и Белгия. Светски лица и мисионери, изследователи и учени започват, в името на науката и опознаването на народите, процес на ограбване на субсахарска Африка.
Няколко столетия по-късно музеите на чуждите култури търсят определен смисъл и се заемат да дадат отново думата на неевропейските култури и народи, но винаги са изправени пред мистерията на предмета. Статутът на африканския предмет на изкуството се дефинира, придобива форма, но си остава ограничен от функционална гледна точка. Първоначално е класифициран според полезността си, но впоследствие е определян като символичен за даден културален тип. Отхвърлянето или отричането на всякаква историчност, преобладаващи през целия този период, легитимират систематичния, типологичния подход към произведенията на африканското изкуство. От друга страна, липсата на какъвто и дае подпис върху тези предмети ги прави чужди на понятието художественост, и оттам за художествен предмет. По принцип широко възприетото отношение към тези африкански изкуства е в зависимост от колониалната идеология.
Колониалите изложби не са преставали да ограничават предмета до икономически продукт, да го превръщат в родовобразец, да го експонират в постановки, служещи за оправдаване и легитимиране на колониалната мисъл.
Преди почти четиридесет години в “Изкуствата на Черна Африка”се напомня за “странната съдба” на африканското изкуство. През Ренесанса в европейските кралски дворове се възхищавали на някои от произведенията на изкуствотоот Африка, които придавали екзотика и създавали чувството за преоткриване на света в прекрасните му музеи с редки предмети; после тези изцапани с кръвта на жертвитеталисмани предизвикали най-силното възмущение в името на цивилизацията и християнството.