...И точно в този миг заваля. Мерлин побърза да си събере нещата. После взе краля в шепите си и двамата се скриха под една беседка, украсена от местните хипита със спрейи тебешири. Двамата стояха под металния покрив на беседката и наблюдаваха как капките се разтапят в пръстта и отмиват тревите и дърветата от горещия и влажен прах, насъбрал се през деня.

...Онова, което им предстоеше да открият, беше далеч отвъд границите на нещата, които им се случваха всеки ден.

...Там, на дървото, имаше едно лъскаво блестящо нещо, което светеше в лицето на краля и привлече вниманието му. Той се огледа и се наведе към него. Избарабани с пръсти по него и се наведе още повече. Беше огледало.