БОЛКА
Все по-самотни ставаме, все по-самотни.
От ден на ден потъваме все по-самотни.
И тази самота гори в очите ни - все по-самотни.
И тази самота тежи в ръцете ни - все по-самотни.
И тази самота горчи в душите ни - все по-самотни...

А някои говорят, че човеците все по-самотни
все по-голяма сила са добивали,
все по-самотни
все по-дълбоко във нещата са прозирали,
все по-самотни -
по-далече, по-далече, по-далече
и по-истински живеят.

Така е може би.
Но за какво ни е
далечният живот, глухарчето на славата,
което други ветрове ще разпилеят,
когато днес един за друг изстиваме
като гнезда, от птиците напуснати,
и по загубените си приятелства
броим наивните победи на съдбата си?

Не чувате ли?
Гневно бие времето
Със стиснати юмруци по сърцата ни.
Ако не му отворим -
Ще ги пръсне!