СМЪРТТА НА ПТИЦИТЕ
Една гора със неми птици,
които зъзнат по дърветата.
Вървя и искам с длани да ги стопля.
Елате в моя стар кожух, елате -
каквото е останало от лятото
ще го делим сега по равно.

Но птиците, наплашени, не вярват.
Умират с упорита тиха смърт,
като презрели капят от дърветата...
Какво да правя с тази перушина,
която ощена живот мирише,
макар че си отива вече другаде?

Да бяха малко по-опитомени!...
Но те са диви птици, диви -
не вярват на дланта, която
със топлина ще ги зароби.