Живеещият от 10 години в Канада български писател, сценарист и кинорежисьор Веселин Бранев изглежда няма тази претенция и е поставил за подзаглавие на книгата си"спомени, предизвикани от документи".
Всичко в книгата е истина - хората, събитията, фактите, обстоятелствата в продължение на 50 години - отпреди Втората световна война до рухването на тоталитарната система - болезнените и виновни години на несвобода и страх.
В книгата са казани стряскащо много неща - за властта на"Единствената партия"и за Държавна сигурност с нейните досиета, методи и служители. За"хората от сумрака", за подмолите на една цинична и скудоумна система, в която и следените, и следящите са жертви; за осакатените животи, неосъществените хора, несбъдналите се съдби.
Веселин Бранев, твърдят издателите, не просто описва реални събития и личности (много от тях публични) от тази мрачна епоха. Той рови надълбоко, до причините, предпоставките, верижността, надхвърляйки обикновения мемоар.
Невъобразима книга, в която мемоарно-документалното е предадено с похватите на белетристиката - и не само разголва истината, но и грабва, вълнува като роман от най-висока класа.
За мото на книгата авторът е избрал една немска поговорка:"Подслушвачът на стените чува своя собствен срам".
Веселин Бранев е роден на 28 април 1932 г. в София в средно чиновническо семейство. Баща му Неделчо Бранев бил член на БКП от 1930 г. През 50-те и 60-те години работил като съдия във Върховния съд.
Веселин Бранев завършил право в Софийския университет, след което бил журналист, сценарист и кинорежисьор. Автор е на две белетристични книги -"Чаша кафе сутрин"(1966) и"Осъмване без някого"(1967).
Сценарист (заедно с брат си Георги и режисьора Борислав Шаралиев) и режисьор на седем от 13-те серии на филма"Записки по българските въстания"по безсмъртната книга на Захарий Стоянов(1980).
Сценарист и режисьор на игралните филми"Хотел Централ"(1983),"Убийства"(1987),"Сумрак"(1989, непоказван).