Приятелю, ако искаш да видиш Душата си, представи си един бял лотос, поръсен с утринна роса, около който витае бяло ухание. От него струи нежна бяла музика. Лотосът е така непокътнат, така девствен и чист, отворен към сиянието на зората, погълнат от Светлината, която разлиства многоцветието си върху неговата белота!
Такава е всяка човешка Душа в началото на своя път - непорочна, добродетелна и красива, отворена за Светлината, раздаваща любов. Тя тръгва с теб по твоите човешки пътища и непрекъснато брани бялата си дреха. Много пъти ти забравяш за нея, за нейното изконно право на чистота и я захвърляш по бунищата, изтриваш мръсните си мисли в нея, заващаваш й жестоки погледи и лоши думи.
Когато забравяш за Душата си, ти забравяш за Божественото в себе си - но знай, Божественото не може да бъде омърсено!
Лотос бял е твоята Душа!