След дебюта със стихосбирката"Ябълка"/спечелила наградата"Южна Пролет"/, във втората си книга Николай Атанасов търси органичното единство на форма и съдържание в стихотворения, чието писане граничи със скулптурата.
Двуизмерната изобразителност на Конкретната поезия е само отправна точка за този проект, която авторът често преодолява с внимателен подбор на фигури и тропи, за да постигне по-динамична телесност на текстовете си. Така историите за насилието оказват своя груб натиск върху самия синтаксис; издълбават отпечатъците си върху стихосложението и върху езика. И в процеса на органичното си развитие, много от стихотворенията сякаш оживяват - те плуват, преследват плячка, въртят се в кръг като вещиците, вкореняват се, заплитат се в пашкул, разтичат се, дишат.