"Гласове и идентичности в българската литература"проблематизира понятия като глас и писане, вглежда се в литературата, мислена като речник, търси културните измерения зад различните езици и модулации на гласа в българската поезия от Ботев през Багряна и Далчев до съвременни поети като Георги Рупчев, Ани Илков и Миглена Николчина. Книгата се опитва да състави разказ за човека - с неговите променливи идентичности, с перипетиите, в които бива въвлечен при срещите си с другите, и за разговорите и неразбиранията, в които неизбежно попада при тези срещи.