В два тома писателят АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ споделя своите размисли за предателството на българските интелектуалци и отмъщението на политиката. Като активен участник в политическия живот на страната през годините на прехода той анализира личната си драма на творец и поддръжник на синята идея през взаимоотношенията си с хора като Николай Хайтов, Евгени Михайлов, Иван Андонов, Николай Волев, Иван Костов, Петър Стоянов, Надежда Михайлова и много други, добре познати общественици, политици, журналисти и творци.

"Неизразимо свободен и точно толкова самотен, каквито сме всички ние в адските часове на този кръстопът, наречен съвременна България. Само благодарение на това чувство, на тази нагласа АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ съумява да реагира на времето, като едновременно го отрича и утвърждава. Той отрича в него цялата"провинция на духа","гилдията на кадровиците","армията на посредствеността"за това, че ни обрекоха да разгръщаме с отврата и ужас страниците на поредното издание на българската трагедия. И утвърждава опорната точка на голямото време, което праведният българин носи в душата си. Утвърждава пленителната красота и мъдрост на онези"архипелази на духа", сътворени не от Бог, а посредством титаничните духовни прозрения на толкоз писатели и поети..."
Божидар Кунчев