"Как може чувството да бъде в полет, а словото да е безкрило? Това, което искам да ти кажа тази вечер, е такова, че самият аз не знам защо ли птицата не може да си ближе раната."

"И докато си шикалкавех, от любов към този свят обхванат, че това е от къртиците, ангелът едва насмешливо ми каза: но нали самият аз преминах оттук и ми се повдигаше от всичко?!...

"Земята скочи ненадейно от кантара в зелена лекота и се съзира, че чак на двата полюса е пролет.
Така е хубаво, дори когато знаеш, че ехото на кукувиците ще са камбаните..."
Николай Кънчев