Многообразието от форми на културно изразяване, което може да се наблюдава в повечето от съвременните общества, предлага освен възможности за избор и множество проблеми, изискващи добре премислени политически и правнонормативни решения с оглед на продуктивното съжителство на различни култури. Това от своя страна провокира"разхлабване"на нормите и границите между културите, произвежда различна степен на (не)стабилност, чрез която отделната култура се опитва да отговори на очакванията на индивида и същевременно търси адекватност спрямо съществуващото културно многообразие. Индивидът като активен носител на множество култури поддържа в адекватно състояние и свързва тези функционално диференцирани светове, в тях всичко се смесва и движи, осъществявайки по този начин самооргранизацията на културите, чиито израз е съществуващото културно многообразие. Това актуално състояние предполага отговор, който може да има освен изследователски и политическо-правни измерения. Адекватността на политическите и правнонормативните решения е предмет на настоящото изследване.