Не ми е чудно.

Много ми е бабино.

И лятно.

И захарно, и аспиринено.

Доматено. Малинено. Червено.

Огън. Пладне.

Една копа сено в градината.

Така ми е.



Ако и на вас ви е така, ще се намерите с тази книга. Ако не, но прочетете стиховете, ще поискате да ви е така и книгата пак ще ви намери. В тази поезия жените са от сой и въглен и са само веднъж, пуловерите имат тъжни дупки и, докато пушим, се разплитаме някъде из opium fields forever… В най-хубавите стихотворения от тази книга малките чудеса на поезията се случват, тихо и ненатрапливо.

Георги Господинов