Орфей е име, парола още от древността - за доброто начало в Космоса и Социума, за посветеност и знание, за любов и безграничен талант ... С името Орфей е обозначавана надеждата на всеки, че безсмъртността е достижима и музиката е космическият език, разбираем от всеки, който е обърнат с отворено сърце към Природата. Самите древни гърци определят Орфей като тракиец, като персонификация на мъдростта и другостта с положителен знак.
Културно-историческото наследство на Траките, древните обитатели на сегашните български земи, е интегрална част от българското. Културно-поведенческата приемственост между заварените и дошлите ни задължава да обърнем взор към образа на Орфей - достигналия безсмъртие благодарение на знанието и на стремежа си да го предаде на следовници. Българите векове са съхранявали не само реликтова масова мистериална обредност, а и древни сюжети, мотиви, персонажи, митологеми, фабулирани разкази, които изследователите свързват с тракийската орфическа вяра, с равнопоставените Велика богиня-майка и нейния Син с два образа -Слънчев и Огнен. Това съхранено знание е същинското духовно наследство от Траките и то винаги оживява в народни празници, вярвания, приказки, легенди и песни.