Действието на романа се развива непосредствено след смъртта на българския цар Симеон Велики - 10 век след Христа.
Романът прави опит чрез художествени средства да докаже истината и да коригира една историческа неточност, а именно, че цар Петър е бил слаб и безпомощен владетел.
Романът се спира и на още едно изключително важно за българите и за Европа явление - създаването главно по това време и разпространението по българските земи на богомилското християнско учение.