Човешкият цирк и Крикор Азарян е изследване на живота и творчеството на големия режисьор между бреговете на различни жанрове. Наред с тълкуването на неговите спектакли, за първи път се представят интимните спомени и размисли на Азарян за събития и срещи, моделирали отношението му към света и другите. Те са важни за изясняване на стила и методологията на режисьора.
В интервюта с близките и приятелите му се осветяват неизвестни за публиката страни от неговия поглед към човека, политиката, сцената, епохата.
По-обширно е участието на Театър"Българска армия"в сюжета на книгата - режисьорът посвети най-много години от живота си на неговата трупа. През 2004 г. на сцената на този театър председателят на фондация"Академия Аскеер"Милен Миланов връчи почетен"Аскеер"на Азарян по повод на неговата 70-годишнина. Мотивите на наградата, на която пише"На маестро Крикор Азарян с преклонение", са същите, които оправдават любопитството на изследователя и биографа на режисьора:"Не само защото Крикор Азарян е възпитал поколения актьори и е мъдрецът в българския театър. Не само защото е светла личност. А и защото той продължава да носи със себе си пробития сандал от детството, вади го понякога пред нас, кара ни да погледнем през дупката на сандала и ни казва:"Виж, майна, там, вляво - какви облаци! А там, по-встрани - Австралия!"Питаме:"Къде бе, Коко?"А той:"Ей там, там!"И ние виждаме: и облаците, и Австралия, и какви ли не още чудесии!"
За първи път се публикуват историята и задкулисието на драматичното напускане на Азарян на НАТФИЗ през 2006 г.