Постройките на славинските майстори в своята съвкупност представляват уникално за българската възрожденска архитектурно-строителна школа направление, тъй като единствено в тях се откриват някои системи от готически белези. В този смисъл те оформят направлението българска възрожденска неоготика. Неговото зараждане възоснова на по-стара местна строителна практика се съществява под прякото въздействие от творчеството на славинския първомайстор Лило Лазаров и поради това то същевременно е и майсторска школа.