За пръв път тук са събрани образци на великденско-пролетни картички от Третото българско царство.
Поздравителната картичка има предназначението да бъде изпратена, получена, прочетена, разгледана и… забравена. Би трябвало получателят след това да я изхвърли, както е и ставало. Поводът на изпращането, а също и чувствата между изпращач и получател, често са натежавали на везните. И вместо в коша, тези красиви изображения, придружени с мили и сърдечни привети, са били запазвани като скъп спомен.
Липсата на какъвто и да е интерес към тях досега е нанесла непоправим удар – проучването или събирането на картички става все по-невъзможно поради изчерпването на техните местонахождения. Още преди 1989 г. повечето такива картички поради не особен интерес към тях са били изхвърляни, а след тази дата много стари сгради в София смениха собствениците си. Новият притежател, ако не събори новопридобитата къща или апартамент, то първата му работа е да ги осъвремени и да изхвърли на боклука хартиите и мебелите на предшественика си. Цял един пласт на интимност и на веществен знак за едно отминало време отива в небитието. Междувременно обаче намесата в интернет търговията и на български колекционери, вещи в нея, доведе до износа на подобни честитки на Запад, в САЩ или в Русия.
Част от най-добрите образци на великденски картички, останали в България, са репродуцирани в тази книга, в която за пръв път визуално са показани вкусовете и предпочитанията на не едно отминало в небитието поколение българи.

Петър Величков е автор на бестселърите"Страсти и скандали в Царска България"(продаден в над 9000 екземпляра) и"Софийските потайности", на"Българинът:голата истина"и"Яна Язова: проклятието на дарбата".