“Студиите, които ще прочетете, произхождат от проведения през есента на 1971 г. в Университета в Торонто семинар под егидата на Катедрата по сравнително литературознание. В това отношение държа да изразя дълбоката си благодарност на професор Сайръс Хемлин, мой домакин в Торонто. Тези проучвания продължиха да се разширяват по време на лекциите, изнесени от мен по-късно в Лувенския университет, после в Парижкия университет - Х, в рамките на моя Семинар за феноменологични изследвания, най-сетне в Чикагския университет, в катедрата"Джон Навийн".
Всяка от следващите студии развива определена гледна точка и съставлява цялостна част. Същевременно всяка е сегмент от единен предначертан път, който начева с класическата реторика, преминава през семиотиката и семантиката, за да достигне накрая до херменевтиката. Прогресията от една дисциплина към друга следва тази на съответните лингвистични същности: думата, фразата, накрая дискурса.
Реториката на метафората взема думата за референтна единица. Съобразно с това метафората е класифицирана сред дискурсивните фигури, състоящисе от една дума, и определена като троп по прилика; в качеството й на фигура, тя се състои в изместване и в екстензия на смисъла на думите; нейното обяснение зависи оттеория за субституцията.
На това първо ниво съответстват първите две студии.
Първата студия -"Между реторика и поетика"-е посветена на Аристотел.”
Пол Рикьор