В тази неголяма книга са събрани текстове от съвременници на П. Дънов, които очертават общата картина на неговото учение и отражението му в обществото.
От тези текстове виждаме, че учението на Дънов е смес от лични „откровения"в теософски и окултен дух, както и от самоволни, мистични, безблагодатни преживявания. Тези преживявания не са нищо друго, освен отворена врата към общение с падналите духове, отворена врата към ада и вечните
мъки. Заниманието с такава псевдодуховна дейност в началото може да е любопитно, но то не е безобидно, нито безопасно, а крайните последици са пагубни. Това се вижда от случаите, посочени в книгата. Затова счетохме за наше задължение да покажем тази страна на дъновото учение, а изводитеи избора оставяме на читателя.