В"Търсенето"Мирча Елиаде подчертава културната функция, която историята на религиите би могла да има в едно десакрализирано общество. Той търси преди всичко диалога с интелигентния читател, не толкова със специалиста по религии или антрополога. Затова не се колебае да привежда и известни примери, акцентирайки върху особеното им значение. Елиаде вярва, че това, което може да бъде наречено"нов хуманизъм",ще бъде породено именно от срещата на съвременния западен човек с непознати и малко известни светове от смисъл.