Димитър Маринов е един от най-ярките представители на българската възрожденска интелигенция. Учител, журналист, един от „строителите на съвременна България"като народен представител в Учредителното събрание от 1879 г., приело Търновската конституция, и във Великото народно събрание, етнограф, основател и първи директор на Етнографския музей. След дългогодишна и изключителна по обхват събирателска работа публикува безценните материали в седемте книги на труда си „Жива старина"(1891-1914),който и до днес си остава най-доброто и всестранно проучване на българската народна култура - обреди, обичаи, песни, жилище, покъщнина, храна, облекло, накити, медицина, обичайно право.
Едва ли съществува друго издание, в което толкова богато и автентично да са представени празничният календар и свързаните с него обичаи и обредина българите при раждания, кръщенета, сватби и погребения. Изчерпателно са описани обредите и ритуалите при отдаване на почит на светеца покровител на къщата и челядта, при умилостивяване на болест,природна сила или митично същество, и др. Предадени са много автентични песни, с които българинът изразява своите радости и мъки. Представен е богат илюстративен материал за обредните колани и хлябове, в които българската домакиня е влагала цялата си любов.

Освен че ще ни запознае по-отблизо с живота, вярванията, обичаите и обредите на предците ни, книгата ще ни припомни неповторимата патриархална атмосфера на топлите семейни български празници.

"Ний събираме песни, приказки, пословици, гатанки и др. и ги печатим, като мислим, че с туй ние сме изучили нашия народ. Не зная какво ще кажат другите, но мене ми се чини, че ний ще имаме същински етнографически сведения, ценни за науката и етнографията, само тогава, когато знаем при какви обреди, обичаи, случаи и обстоятелства нашият народ пее тия песни, приказва тия песни и употреблява тия пословици."